"Коя съм аз?"

е въпрос, който, вярвам, е функция на самия живот и чийто отговор търсим, докато сме живи.
Но нека започна така…

Познавам твоята умора. Онзи вътрешен вик, който не се чува отвън, но ехти в костите. Познавам треперенето на тялото в безсънните нощи, в които тревожността се настанява до теб като нежелан гост. Знам как боли, когато се чувстваш изгубен и сбъркан в свят, който не говори твоя език. Зная и какво е тялото да крещи онова, което душата мълчи – преживях години, в които хроничните болки в гърба не ми даваха покой. 

АЗ СЪМ ВАС

Имам две висши образования в Германия и съм минала редица обучения, които така и не докоснаха душата ми. Работих в свят на костюми и ключови позиции, но вътре в мен – тишина и самота. Изглеждах „успешна“, а се чувствах като чужденец в собствения си живот. Бях в отношения, в които присъствах тялом, но отсъствах духом, носейки тежест, която не беше моя. Напасвах се, мълчах, отлагах себе си, само и само да не бъда изоставена. 

Но така предавах най-ценното – връзката със себе си.

Дълго вярвах, че „само ако…“ – само ако дойде правилният човек, правилната работа, подходящият момент – тогава ще си позволя да започна да живея.
Но моментът не идваше. А аз все повече се свивах в сянката на собствения си живот. Там, в тази тишина, се научих да се храня не от глад, а от срам.
Да мълча, когато душата ми искаше да крещи.

И тогава – преди 13 години – дойде онзи повратен момент. Болката стана толкова силна, че вече не можех да я игнорирам. И направих избор. 

Избрах себе си.

Сложих край на чакането и започнах да градя живота си от нулата – от мястото, където най-много боли. Срещнах се с гнева си. С тъгата. С копнежа, който години наред беше заключен в мен. И си дадох обещание…

никога повече да не изоставям себе си.

 

 

Това обещание е в сърцето и душата на всичко, което правя днес.

Така се роди AWOKEN BULGARIA

Пространство за

И го създадох с една единствена мисия: 

нито една душа, която се докосне до това пространство, да не се чувства повече сама или грешна.

През последните 4 години имах честта да вървя до повече от 1000 души по пътя им към себе си.

В лични сесии и групови формати – заедно се учехме да излекуваме рани, които не бяхме причинили, да чуем себе си и да се завърнем у дома. Предоставих не просто знания, а опит – онова, което помогна на самата мен да остана жива, будна и свързана с живота.

И сега съм тук – за теб. 

Не за да те поправя. 

А за да ти напомня, че си цял. Че си важен. Че има място за теб точно такъв, какъвто си. 

Ще вървим заедно – нежно, със сила, със смелост. И ще ти помогна да се върнеш към себе си.
Там, където вече не е нужно да се доказваш, а просто – да бъдеш.

Ментор за тяло, съзнание и душа

Защо ментор?

И защо точно такава среща между нас може да промени всичко?

Някъде между раните на миналото и мечтите за бъдещето стоим ние — със сърце, което иска да се освободи, и тяло, което още пази паметта на болката.

Терапията лекува спомени, носени от собствения ни живот или този на предците ни. Коучингът ни помага да гледаме напред, да си поставим цели и да вървим към тях. А моето място е там, където двете се срещат — в пространството, в което миналото вече не диктува настоящето, но и бъдещето не се гради на страх.

Затова съм ментор.

Не защото знам всички отговори, а защото съм била в мрака и съм открила начини да се свържа с искрата си и да запаля огън.

Създадох свой авторски травма-информиран подход,

вдъхновен от пътя, по който преминах като човек, и оформен от знанията, които събрах като професионалист. Той работи холистично на трите нива, които в съвкупност оформят нашата цялост:

тяло, съзнание и душа.

Домът на нашата истина

То помни всичко — всяка болка, всяка любов, всяко усещане, което не сме си позволили да усетим. В него живеят не само нашите собствени преживявания, но и ехото на предците ни. Без да чуем неговия език, се лутаме, търсейки изцеление само в ума. А истината е: тялото не забравя. Но може да пренапише.

Картата, по която се движим

Умът иска сигурност. Затова се връща по пътищата, които познава – дори когато водят към болка. Промяната започва, когато осветим моделите, които ни водят несъзнателно. Само тогава можем да изберем друг маршрут. Съзнанието ни не е враг – то е компас, който чака да му сменим координатите.

Онази част от нас, която никога не е изгубена

Тя е нежният шепот под шума на света. Душата идва с посока – не да бъде съвършена, а да бъде истинска. Когато не я чуваме, животът ни губи смисъл, дълбочина, цвят. А когато ѝ позволим да води – намираме своя път. С работата с душата възвръщаме усещането за принадлежност, за вътрешна навигация, за дом.

Аз не вярвам в „единствения правилен път“. Вярвам в твоя път – уникален, автентичен, такъв, какъвто има нужда да бъде. Моята роля като ментор е да ти помогна да го видиш ясно. Да го почувстваш с тялото си. Да го избереш със съзнание.

И да го следваш с душа.

Готов ли си да поемем по него заедно?

×